Колко често сте се улавяли, че вие сте най-строгият си
критик? Вероятно твърде често разговаряме със себе си така, както не бихме си
позволили да нараним друг човек. Вътрешният критик често е глас от миналото –
думи, които някога сме чули, и сме превърнали в истина за себе си. Обикновено
това е гласът на родител, учител, дори приятел, който ни е казал, че не сме
достатъчно добри, достатъчно красиви, ъмни, успешни, слаби, и тн. Или ни е
казал, че не заслужаваме едно или друго. И ние сме повярвали. Повярвли сме, че
това е истината за нас, не за за конкретната ситуация от миналото. И
постепенно, с времето този глас е станал част от нас самите. Съзнанието ни не
умее да различава лъжата от истината, вярното от грешното, и доброто от лошото.
То функционира като дете – буквално и наивно приема всичко, което му казваме –
нашите думи са заповед – и започва да работи да изпълни заповедта.
Разпознаването му е първата стъпка към по-мека и подкрепяща връзка със себе си.
В терапията учим този глас да стане по-човечен и мъдър, а не разрушителен
